Едно от най-често срещаните заболявания по картофите е прашеста краста. Макар че болните от нея картофи не са опасни за човешкото здраве, те имат много ниска хранителна стойност поради намаленото количество нишесте. Освен това съхранението им е трудно, защото загниват бързо. Но дори да презимуват успешно, не могат да дадат здраво поколение.
Причини за поява и развитие на прашестата краста
Основен причинител на прашестата краста е гъбичката Spongospora subterranea. Благоприятни условия за нейното развитие създават хладните и влажни почви. Това се отнася особено за преовлажнени почви при температура 12-18°. Друга причина може да бъде излишният азот в почвата или алкалната среда.
Спорите на гъбичката може да се запазят до 5-6 и повече години в почвата. Разпространението им може да стане със заразени семена, както и при отглеждането на картофи на едно и също място дълго време. Пренасянето на заразата се може да стане и чрез оборски тор, тъй като активността на спорите се запазва дори след преминаване през хранопровода.
Потенциални източници на инфекция може да бъдат и машините, краката на животните, поливната и дъждовната вода и др.
Симптомите на прашестата краста се проявяват като белезникави петна с различна форма, които постепенно променят цвета си и стават кафяви. След като болните участъци засъхнат, се напукват, появяват се язви и в тях се виждат спорите – сиво-кафява субстанция. Вследствие на това по-голямата част от картофите изгнива.
По-чувствителни към заболяването са сортовете, чиято кора е по-тънка и по-гладка. По-силно е развитието на болестта при ранното засаждане и във високопланинските насаждения.
Какви мерки могат да помогнат при прашеста краста
Контролът на заболяването е труден и стратегията за борбата с прашестата краста трябва да се води преди всичко на ниво профилактика. Един от начините е обработка на клубените преди засаждане и надземната част с подходящи фунгициди.
Профилактично може да бъдат приложени и следните мерки:
Използване на незаразен посадъчен материал
За да сте сигурни, че картофите са здрави, може да ги обеззаразите, което обаче ще има смисъл при засаждане на незаразено място. Препоръчително е използването на устойчиви сортове.
Зелено торене
При този метод се извършва насищане на почвата с микроорганизми, които да противодействат на гъбичките. Като резултат се постига силно намаляване на почвената заразеност.
Подобен ефект може да се постигне и при 5-годишно сеитбообращение, при което площта се засява с люцерна за 2-3 г.
Подходяща почвена киселинност
Понеже развитието на прашестата краста става предимно в почвите със слаба кисела реакция, необходимо е поддържането на почвена киселинност с рН=5. Тя може да се постигне, като в нея се внесе пепел, вар, сяра или кисели торове. Използването на азотните торове трябва да бъде разумно.
Други профилактични мерки, които може да окажат положителен ефект, са отглеждането на картофи да бъде след бобови култури, да не се внася непрегорял оборски тор, влажните почви да се дренират и др. Съхранението на картофите също е важно, като то трябва да бъде в хладни и сухи помещения.
Прашеста краста е невъзможно да се забележи, докато картофите растат. Затова трябва да се вземе под внимание наличието й, когато се прибира реколтата и да се предвидят превантивни мерки за следващата земеделска година.
Материалът Мерки при прашеста краста по картофите е публикуван за пръв път на Fermerite.com.
С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени
Източник: fermerite.com