Налични диамантени гоблени на ТОП цени Милена Стил

Утре е Сирни Заговезни. Какви традиции и обичаи повелява празникът

Празникът Сирни Заговезни тази година ще честваме на 26 февруари. В различните краища на България той е наричан с различни имена – Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и др.
Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората вярват във всемогъщата сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет. Прошка – всеобщото опрощение
След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Целуват ръка на родителите си и изричат “Прощавай, мале, тате…” , а те отговарят “Просто да ти е! Господ да прощава”. В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Трапезата
Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.
 

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени

Източник: iwoman.bg