Пламена Нашева: Всяка държава крие нещо специално в себе си, а пътешественикът трябва да го открие

Винаги сме обичали приключенските истории, които прескачат граници, бариери и култури. Днес ще ви запознаем с едно семейство, на чиято визитна картичка съвсем спокойно може да пише „Пътешественици до душа и призвание“. Това са Пламена и Антон Нашеви, които съвсем наскоро издадоха книгата си „Стъпки към непознатото. От Африка до Южна Америка“. 
В книгата двамата описват живота си в далечните земи на Африка и Южна Америка – от Замбия, където са прекарали шест месеца без ток, течаща вода и интернет до 10 000 км на автостоп в Чили, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. 

Ти и съпругът ти Антон сте пътешественици и наскоро издадохте книгата си „Стъпки към непознатото. От Африка до Южна Америка“. С какво ви привлякоха тези далечни земи?
И двамата имаме стремеж да опознаваме и откриваме непознати хоризонти. Африка ми е мечта от малка, мечтаех за онази дивата Африка, съхранила се от хода на цивилизацията, влечаха ме племената, културата, исках да разбера защо – „Който веднъж е видял Африка се е влюбил завинаги в нея?“.
Експедицията в Южна Америка бе естествено продължение, след завръщането ни от Африка. Континента привличаше Антон със своята природна разнообразност, културно богатство и етнически групи.
Не чувствахме преживяното в Замбия и Южна Америка за завършено. Искахме да предадем научените уроци и незабравими срещи на нашите сънародници. Навярно книгата ни би променила нечий живот? Забелязали сме, че обществото ни налага рамки, в които се очаква да се впишем, а дръзнем ли да излезем от тях се приема за безотговорност, лудост и дори наивност. Това понякога се оказва пречка към осъществяването на мечтите ни.
Така се роди идеята да съберем всичко преживяно и научено в “Стъпки към непознатото”. Да помогнем на други хора да поглегнат към мечтите си, които може би са оставили затворени в някоя прашна кутия, чието отваряне се отлага и отлага. Мечтите не се сбъдват сами, ние трябва да се борим за тях и да положим необходимите усилия.

Вие имате и дъщеричка. Пътувате ли с нея и с какво тя промени нагласите ви?
Ева е лятно бебе и пътуваме с нея, откакто навърши един месец. Започнахме с близки дестинации, но постепенно впуснахме в по-далечни пътешествия. Настоящото ни приключение е първото по-голямо за Ева. През декември 2021г заминахме за Мексико с еднопосочен билет заедно с две колела и детска рикша. От тогава сме на път и сме изминали приблизително 5000км изцяло с колелата.
Преди Ева да се роди много близки ни казваха, че сме приключили с приключенията, но нея опредено ѝ личи, че сме ѝ родители. Чувства се добре на път, със сигурност сме много по-бдителни докато пътуваме, но пътуването с дете е възможно, та дори и приятно.
Колко смелост се иска, за да загърби човек всичко познато?
Когато взехме решение да заминем за Африка и Южна Америка работихме в Англия. Знаехме, че сме в Обединеното кралство, за да работим здраво и преследваме мечтите си. Идеята да останем в добре устроена държава, в която се печели добре бе изкушаваща, но не се колебахме дълго, преди да закупим самолетните билети.
Когато заминахме за Централна Америка ситуацията ни бе коренно различна. Вече бяхме родители. Ева беше на 3г, разполагахме със собствено жилище, семействата ни бяха близо до нас, имахме създадена среда, приятели, харесвахме работата си и се чувствахме изключително добре и на място. Ева също бе създала свой кръг от приятели, с които да прекарва време.
И в двата случая се изисква смелост, позитивизъм и самоувереност. Нагласата ни е, че каквито и трудности да се появят на пътя ни, ние сме тези, от които зависи дали ще ги преодолеем и ще продължим напред или те ще се окажат спирачка, за да последваме мечтите си.
Имате ли предварително начертан маршрут или го променяте в движение?
Плановете и представите често вървят ръка за ръка и когато не се срещнат с действителността се ражда разочарованието.
Особена черта на пътешествията ни, е че пътуваме без предварително начертан план. Така пътувахме в Африка и Южна Америка. Бяхме убедени, че след раждането на Ева, тази черта от пътешествията ни ще се промени, но грешахме.
Не се обременяваме с излишни планове и не се стремим към идеализъм, когато сме на път. Вярваме на инстинктите си, които ни водят. Обичаме да пътуваме извън отъпканите пътеки и да посещаваме по-малки населени места, където туризма не съществува или е малко развит. Понякога се отклоняваме от това правило, но най-голямо удоволствие ни доставят неподправените срещи с местните.
За продължително пътуване като нашето, би било истинско страдание да планираш всяка своя стъпка. Съветваме се с местните относно дестинациите, които искаме да посетим или пътищата, по които предстои да преминем. Те знаят всичко.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскате по пътя си?
Още откакто напуснахме Канкун през декември 2021 и завъртяхме педалите на колелата, всеки ден за нас се превърна в изпитание под различна форма.
Понякога е трудно, много трудно. Слънцето често ни напомня колко безпощадно може да е. В такива моменти, когато си на прага на силите си и най-малката денивелация е в състояние да те пречупи както физически, така и умствено.
Когато си на път никой не те пита дали си ял, спал или отпочинал. На слънцето, дъжда, вятъра, нагорнищата, дупките по пътя и шофьорите не им дреме. Тяхната работа е да хвърлят изпитания върху нас.
Как преценявате за колко време да останете на дадено място? Имате ли време да опознаете култура, обичаи и местни нрави?
Основното, към което се стремим е да опознаваме културата на местните и да прекарваме повече време с тях. В Замбия живяхме и работихме шест месеца с племето бемба, в Южна Америка се срещнахме етническите групи на аймара, кечуа, сарагуро, коги и уайу. Местните предават най-голям смисъл по време на дълго пътешествие.
Не плануваме къде и колко време да останем, ако имаме възможност или се е натрупала умора – оставаме, ако има наближаваща фиеста правим всичко възможно да празнуваме с местните.
Откакто сме на път в Централна Америка работим усилено над документалните поредици – „Карай към непознатото“. B тях представяме вълнуващи ĸaдpи oт живoтa ни в Цeнтpaлнa Aмepиĸa, c гoлям aĸцeнт ĸъм мecтнитe oбичaи, ĸyлтypa и пpиpoдa. Зa мoмeнтa cмe пyблиĸyвaли четири eпизoдa oт пpecтoя ни в Meĸcиĸo и пpeдcтoят нoви ĸaдpи oт Гвaтeмaлa, Eл Caлвaдop, Xoндypac, Hиĸapaгya, Kocтa Pиĸa и Πaнaмa.
Кои страни успяха да ви впечатлят най-много?
Замбия заема много специално място в сърцето ми, племето бемба са изключително чисти в отношенията си, сребролюбието, лицемерието и завистта при тях не се забелязват . В Боливия, Перу и Гватемала културата на древните народи населявали тези земи е жива. Местните са съхранили богатството, наследено от предците си. Нещо повече – природните им богатства често изплуват в спомените ни и ще се радваме да се върнем. Мексиканците ги намираме за едни от най-гостоприемните народи, които сме срещали.
Във всяка страна има по нещо специално, нещо което можеш да научиш от местните и техният начин на живот и култура.

А кои са най-важните уроци, които научихте от пътешествията си?
Въпрос, от който бихме могли да публикуваме приличен академичен труд. Основните са, че не бива живота да ни подминава, докато чакаме нещо да се случи, ако искаме промяна, трябва да действаме сега. Приятелството, любовта и семейството трябва да се поддържат, те са като цветя, които растат, нямат ли добра почва не виреят, не ги ли обгрижваме с внимание, стават малки, все по-малки, докато накрая не изчезнат. Да пътуваш с много нисък бюджет и дете е възможно, без да е необходимо да планираш всяка следваща стъпка. Страхът не бива да е спирачка към постигане на целите ни, той не винаги е оправдан и е важно да го контролираме. Не на последно място – добрите сърца, които срещаме по пътя си и ни мотивират да продължим напред. Не веднъж сме разказвали за невероятните местни, които срещаме, тези незабравими срещи влагат много смисъл в пътуването ни.
Липсва ли ви нещо от „обикновения“ живот на едно място и мислите ли скоро да се върнете в България?
Семействата ни. Да оставим материалното вкъщи, никога не е представлявало трудност за нас. Удобствата, с които сме свикнали да живеем също. Например в България сме свикнали винаги да имаме ток и вода, а тук (Централна Америка) на много места хората живеят с режим на водата и липсата на ток се приема за нещо в рамките на нормалното. Начина, по който пътуваме е в състояние изцяло да промени вече създадения мироглед.
Но да сме далеч от семействата ни е нещо, на което не може да се намери алтернатива и това ни носи най-голяма тъга. Тук в Централна Америка си дадохме още по-голяма сметка колко ценни са те. На семейството тук се гледа по различен начин, не като в Европа. И модела на поведение тук е този, който искаме да следваме и създадем у Ева.
Кои са страните, които присъстват във вашия списък с дестинации, които мечтаете да посетите и защо?
Стремим се да опознаваме света и не обичаме да си поставяме граници. Всяка държава крие нещо специално в себе си, а задачата на пътешественика е да го открие.
С годините се трудихме здраво, за да опознаем части от Африка, прекосихме Южна Америка от юг на север и преминахме през Чили, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия, изминавайки 10 000 км. През 2022 г. прекосихме Централна Америка от север на юг. Успяхме да опознаем Мексико, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама. Все още сме в Панама и обмисляме накъде да продължим пътешествието.
Бихме искали да опознаем и Азия, знаем, че културата там е много по-различна от тази, която познаваме в Централна и Южна Америка.

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени

Източник: iwoman.bg