Невероятна притча за приятелството

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
– Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
– Има ли вода?
– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
– А ще ми дадат ли храна?
– Колкото поискаш.
– А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
– Да, на двора има кладенец.
– А кучето ми?
– До кладенеца има поилка.
– А дали ще ви се намери малко храна?
– Да, ще те нахраним.
– А за кучето?
– Ще се намери кокалче.
– Какво е това място?
– Това е раят.
– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
– Лъже! Там е адът.
– Но как търпите това?
– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
 

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени

Източник: iwoman.bg