Центърът на Враца, офис на банка. На входната врата застава млад юнак, пред погледа на охранителя на банката хваща дръжката на вратата и дърпа. Нищо. Започва да дърпа още по-силно. Голям зор, тегли яко, вените по ръцете му изпъкват. Охранителят стои до него и кротко си пали цигара без да му обръща внимание. Момъкът запъва крак на стената и дърпа с две ръце… По едно време се ядосва и блъска вратата навътре – тя се отваря… Поглежда към охранителя и казва нервно:
– Абе, пустиняк! Оти ми не каза, че требе да бутнем бре!?
– Прощавай, баче! Я си мислех, че ти требе дръжката.
С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени
Източник: iwoman.bg