Броят на чуждестранните студенти в България е двойно по-висок спрямо 2013 г.

Нараства броят на чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година той е 16 525, което 8,2% от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък – 4,1%. Това сочат данни от Националната карта на висшето образование в България, актуализирана днес с решение на МС.
Освен това според документа страната ни е първа в ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. Над половината (58,5%) от учещите „Медицина“ у нас са чужденци.

Общият брой на студентите в специалността у нас е 200 781. Това е под половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти. За 2022 г. действащите студенти са заемали 53% от определения от агенцията капацитет.
Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България е нараснал почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. е бил 868 лв. на месец, а за тази година е 1646 лв. Само 2,5% от завършилите висше училище в страната за последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. делът им е бил 4,15%. Има обаче значителни различия спрямо реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например 95% от завършилите „Медицина“ работят по специалността си, докато в направление „Туризъм“ само 21% заемат позиции, съответстващи на образованието им. Само един от петима студенти ходи редовно на лекции

Актуализираната Национална карта регистрира и други дисбаланси в структурата на висшето образование. Остава тенденцията повече жени да учат висше образование. Броят им е приблизително 114 000 (57%), докато мъжете са около 86 000. В някои направления студентите са почти изцяло жени – „Педагогика“ – 96% и „Теория и управление на образованието“ – 89%. Мъжете имат над 80% дял в „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.
Налице са дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, включващ София. На другия полюс е Северозападният район, където са базирани само 2 висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други 3 действат чрез филиали.
Националната карта на висшето образование е приета с решение на МС през 2021 г. Актуализира се ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда. Държавата ще плаща таксите на студенти, ако останат в България
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На Острова печелят милиарди от чуждестранните студенти

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени

Източник: expert.bg